Фирма ООД с двама съдружници няма наети лица по трудов договор.Съдружниците извършват дейността таксиметров превоз с личен труд като самоосигуряващи се лица . Следва ли да се сключи договор със СТМ , следва ли да се прави оценка на риска .
Добавена в
2 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 08 Авг. 2013
Здравейте!
По отношение на първия въпрос за СТМ
Основната норма, която съдържа задължението е нормата на чл.25, ал.1 ЗЗБУТ,. Съгласно нея работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.
Легално определение на понятието „работещ” дава §1, т.2а ДР ЗЗБУТ - "работещ" е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика.
Така, че за мен отговорът на първия Ви се свежда до отговор на въпроса дали съдружниците са работещи лица по смисъла на ЗЗБУТ. Според мен отговорът е – не.
Съдружниците нито са наети от работодател, нито са лица, работещи са себе си, нита са стажанти или обучаващи се в предприятието лица.
Защо съдружниците не са лица, които работят са себе си самостоятелно или пък в съдружие. Когато работят за дружеството, в което са съдружници, те не осъществяват самостоятелна икономическа дейност, тъй като нито понасят стопанския риск, нито преследват спекулативна цел за себе си. Съдружниците съдействат за извършване дейността на дружеството, което е техно задължение, произтичащо от Търговския закон. Както загубите, така и печалбите са за дружеството.
Така, че тълкуването, че са лица, които работят за себе си, защото притежават дял в дружеството е несъстоятелно. Съдружниците работят за дружеството, което е самостоятелен правен субект.
Понякога полаганият от съдружниците труд е възмезден, а друг път е безвъзмезден. Това е въпрос от компетентността на Общото събрание на дружеството.
Не приемам и указанията на НАП, в които съдружниците се наричат „самонаети” лица именно по горните съображения. Един работещ в дружеството съдружник, не може да бъде сравняван със самонаето лице като свободна професия, едноличен търговец, земеделски производител, тютюнопроизводител и т.н.
Също друг въпрос е, че може да получат дивиденти от дружеството, но правото да получат дивидент не произтича от осъществявано съдействие в работата на дружеството, а от участието в капитала. Дори неработещите съдружници, ако няма противно разрешение в дружествения договор, имат право да получат дивидент.
Безспорно ЗЗБУТ се прилага и неговият материален обхват касае трудовата дейност на съдружниците (чл.2 ЗЗБУТ ”Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението”).
Ако съдружниците сключат договор за управление, договор за контрол или трудов договор (за тези, които не са управители) с дружеството, в което са съдружници, то тогава те ще бъдат работещи, тъй като ще бъдат лица, наети от „работодател” по смисъла на ЗЗБУТ.
По отношение на втория въпрос и задължителността на оценката на риска.
Отново повтарям, че за мен чл.2 ЗЗБУТ включва в предметния си обхват трудовата дейност на съдружниците, която те осъществяват в полза на дружеството.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
От това може да се направи извода, че дружеството следва да извърши оценка на риска, независимо, че в него труд полагат само съдружници.
По отношение на първия въпрос за СТМ
Основната норма, която съдържа задължението е нормата на чл.25, ал.1 ЗЗБУТ,. Съгласно нея работодателите осигуряват обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова медицина.
Легално определение на понятието „работещ” дава §1, т.2а ДР ЗЗБУТ - "работещ" е всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика.
Така, че за мен отговорът на първия Ви се свежда до отговор на въпроса дали съдружниците са работещи лица по смисъла на ЗЗБУТ. Според мен отговорът е – не.
Съдружниците нито са наети от работодател, нито са лица, работещи са себе си, нита са стажанти или обучаващи се в предприятието лица.
Защо съдружниците не са лица, които работят са себе си самостоятелно или пък в съдружие. Когато работят за дружеството, в което са съдружници, те не осъществяват самостоятелна икономическа дейност, тъй като нито понасят стопанския риск, нито преследват спекулативна цел за себе си. Съдружниците съдействат за извършване дейността на дружеството, което е техно задължение, произтичащо от Търговския закон. Както загубите, така и печалбите са за дружеството.
Така, че тълкуването, че са лица, които работят за себе си, защото притежават дял в дружеството е несъстоятелно. Съдружниците работят за дружеството, което е самостоятелен правен субект.
Понякога полаганият от съдружниците труд е възмезден, а друг път е безвъзмезден. Това е въпрос от компетентността на Общото събрание на дружеството.
Не приемам и указанията на НАП, в които съдружниците се наричат „самонаети” лица именно по горните съображения. Един работещ в дружеството съдружник, не може да бъде сравняван със самонаето лице като свободна професия, едноличен търговец, земеделски производител, тютюнопроизводител и т.н.
Също друг въпрос е, че може да получат дивиденти от дружеството, но правото да получат дивидент не произтича от осъществявано съдействие в работата на дружеството, а от участието в капитала. Дори неработещите съдружници, ако няма противно разрешение в дружествения договор, имат право да получат дивидент.
Безспорно ЗЗБУТ се прилага и неговият материален обхват касае трудовата дейност на съдружниците (чл.2 ЗЗБУТ ”Този закон се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата или обучението”).
Ако съдружниците сключат договор за управление, договор за контрол или трудов договор (за тези, които не са управители) с дружеството, в което са съдружници, то тогава те ще бъдат работещи, тъй като ще бъдат лица, наети от „работодател” по смисъла на ЗЗБУТ.
По отношение на втория въпрос и задължителността на оценката на риска.
Отново повтарям, че за мен чл.2 ЗЗБУТ включва в предметния си обхват трудовата дейност на съдружниците, която те осъществяват в полза на дружеството.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от НАРЕДБА № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, наредбата се прилага във всички предприятия, места и дейности, обхванати от разпоредбите на чл. 2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
От това може да се направи извода, че дружеството следва да извърши оценка на риска, независимо, че в него труд полагат само съдружници.
потребител Anelia Vutova
отговорина потребителя Miglena Trifonova
на 09 Авг. 2013
Много благодаря за компетентния отговор , желая Ви успех !
