Здравейте!
Ако работодателят изплаща всеки месец аванс от 40 до 100 лв., може ли работник да напусне на основание чл. 327, т. 2 от Кодекса на труда?
Ако работодателят изплаща всеки месец аванс от 40 до 100 лв., може ли работник да напусне на основание чл. 327, т. 2 от Кодекса на труда?
Добавена в
3 отговори
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 10 Юни. 2012
Съгласно чл. 327., ал.1, т.2 КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване;
Следва да се има предвид, че прекратяването на трудовия договор на основание чл.327, т.2 от КТ, става когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Забавата на посочените плащания означава закъснение, просрочване на датата, на която се дължат.
Не посочвате кога точно са падежите на забавените заплати, защото говорите за авансти, но да приемем, че са настъпили и сте наясно с конкретните падежи на заплатата за всеки месец.
В сегашната си редакция т.2 не предвижда колко време трябва да продължава забавата на работодателя, за да възникне правото на работника да прекрати трудовия договор по чл.327, т.2 КТ.
При сега действащата редакция и закъснение с един ден е достатъчно за да обоснове правото на работника по чл.327, т.2, за разлика от редакцията на т.2 от 1986г., която предвиждаше забава в „изплащането на трудовото възнаграждение повече от 10 дни от определения срок”.
Следва да се има предвид, че прекратяването на трудовия договор на основание чл.327, т.2 от КТ, става когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение. Забавата на посочените плащания означава закъснение, просрочване на датата, на която се дължат.
Не посочвате кога точно са падежите на забавените заплати, защото говорите за авансти, но да приемем, че са настъпили и сте наясно с конкретните падежи на заплатата за всеки месец.
В сегашната си редакция т.2 не предвижда колко време трябва да продължава забавата на работодателя, за да възникне правото на работника да прекрати трудовия договор по чл.327, т.2 КТ.
При сега действащата редакция и закъснение с един ден е достатъчно за да обоснове правото на работника по чл.327, т.2, за разлика от редакцията на т.2 от 1986г., която предвиждаше забава в „изплащането на трудовото възнаграждение повече от 10 дни от определения срок”.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 10 Юни. 2012
Същесвува противоречива практика и становища като:
• Едни колеги смятат, че забавата трябва да е за целия размер на трудовото възнаграждение и всяко частично плащане означава, че рабоика не може да напусне по този текст, т.е.епо тяхната логика излиза, че и 1 лв. да е заплатил работодателя, това лишава работника от възможността да прекрати едностранно трудовия договор, което е абсурдно като твърдение
• Други колеги тълкуват нормата, като добавят като елемент от фактическия състав, незаплащане в размер над гарантирания в чл.245 КТ минимум
• Третото становище, коте аз споделям и дебело искам да подчертая, че за мен това е правилното от гледна точка на точното и правилно тълкуване на закона, е че законодателят не поставя изискване относно размера на забавеното плащане и гарантираното изплащане на трудовите възнаграждения е норма, която не засяга правото на работника по чл.327, ал.1, т.2 Кт, а засяга административнонаказателната отговорност, която работодателя би носил при нарушение на нормата.
Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение Чл. 245. Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г. 1 При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
В текста на чл.327, ал.1, т.2 КТ, законодателят не е посочил, че забавата следва да се отнася за дължимата разлика и да е нарушена нормата на чл.245, ал.1 КТ, за да има право на работника да прекрати трудовия договор по този текст.
Като обобщение искам да посоча, че имате право да прекратите трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако:
• Работодателят е забавил и едно трудово възнаграждение, т.е. трябва да сте сигурни в падежа датата, но която е следвало ад Ви плати
• Работодателят е в забава дори с един ден;
• Работодателят е забава дори с един лев.
• Едни колеги смятат, че забавата трябва да е за целия размер на трудовото възнаграждение и всяко частично плащане означава, че рабоика не може да напусне по този текст, т.е.епо тяхната логика излиза, че и 1 лв. да е заплатил работодателя, това лишава работника от възможността да прекрати едностранно трудовия договор, което е абсурдно като твърдение
• Други колеги тълкуват нормата, като добавят като елемент от фактическия състав, незаплащане в размер над гарантирания в чл.245 КТ минимум
• Третото становище, коте аз споделям и дебело искам да подчертая, че за мен това е правилното от гледна точка на точното и правилно тълкуване на закона, е че законодателят не поставя изискване относно размера на забавеното плащане и гарантираното изплащане на трудовите възнаграждения е норма, която не засяга правото на работника по чл.327, ал.1, т.2 Кт, а засяга административнонаказателната отговорност, която работодателя би носил при нарушение на нормата.
Гарантиране на изплащането на трудовото възнаграждение Чл. 245. Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2004 г., в сила от 01.08.2004 г. 1 При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
В текста на чл.327, ал.1, т.2 КТ, законодателят не е посочил, че забавата следва да се отнася за дължимата разлика и да е нарушена нормата на чл.245, ал.1 КТ, за да има право на работника да прекрати трудовия договор по този текст.
Като обобщение искам да посоча, че имате право да прекратите трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ, ако:
• Работодателят е забавил и едно трудово възнаграждение, т.е. трябва да сте сигурни в падежа датата, но която е следвало ад Ви плати
• Работодателят е в забава дори с един ден;
• Работодателят е забава дори с един лев.
