Отчитане на работното време на шофьорите

Към момента регламентите, които се прилагат във връзка с автомобилния транспорт са:

- ДИРЕКТИВА 2002/15/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 март 2002 година за организацията на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности;

- Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета. 

- Регламент (ЕО) № 1073/2009 на Европейския парламент и на съвета от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006. 

- Директива (ЕС) 2020/1057 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 юли 2020 година за определяне на специфични правила във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС за командироването на водачи в сектора на автомобилния транспорт и за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и Регламент (ЕС) № 1024/2012

 

Съгласно чл. 136 от КТ нормалната работна седмица е петдневна със седмична продължителност на работното време - 40 часа, а нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа. 

 

При автомобилния транспорт и съобразно характера на този вид работа е коректно и редно да се прилага сумирано изчисляване на работното време. Чл. 142, ал. 4 от КТ предвижда максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа. Съгласно чл. 154а от КТ може да се установява и друга продължителност на дневното и седмичното работно време Така с Наредбата за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, съгласно чл. 4, ал. 2 се определя, че максималната продължителност на седмичното работно време може да бъде удължена до 60 часа. Удължаването може да бъде осъществено само при условие, че в рамките на 4 месечен отчетен период не се надвишава седмичната продължителност на работното време от 48 часа. Например, ако през една седмица лицето е работило 60 часа, през някоя от следващите седмици следва да работи до 36 часа.

 

Съгласно Регламент 561/2006 г. седмичното време за управление на един шофьор не може да надвишава 56 часа и не трябва да води до надвишаване на максималната продължителност на работната седмица, определена в Директива 2002/15/ЕО. Дневното време за управление не трябва да е повече от 9 часа, като може да бъде 10 часа не повече от два пъти седмично.

 

Според Директива 15/2002 максималната продължителност на работната седмица на шофьорите е 48 часа, като може да бъде удължена до 60 часа, ако в продължение на 4 месеца не се надвишава средното работно време от 48 часа на седмица. 

 

Наредбата възпроизвежда Директива 15/2002 по отношение на максималната продължителност на работната седмица. 

 

Необходимо е да се уточни, че Регламент 561/2006 се прилага по отношение на автомобилни преводи, извършвани на територията на Европейския съюз, Швейцария и страните по Европейското икономическо пространство и в него се използва терминът „време за управление“, който се различава от „Работно време“ и включва само периода, през който шофьорът управлява автомобила и който е записан със записващо устройство или ръчно. 

 

Определението за „работно време;ldquo; е дадено в Директива 15/2002 и според него работното време включва времето от началото до края на работата, през което работникът е на работното си място на разположение на работодателя и упражнява своите задължения и функции (включително управление, товарене, разтоварване, почистване, техническа поддръжка и пр.).

 

Директива 15/2002 и Регламент 561/2006 се различават по приложното си поле. Регламент 561/2006 се прилага за автомобилен превоз на стоки, когато максимално допустимата маса на превозното средство, включително всяко ремарке и полуремарке, надхвърля 3.5 това или на пътници с превозни средства, които са приспособени или създадени за превоз на повече от девет лица, включително водача, и са предназначени за тази цел. От своя страна Директива 15/2002 за организация на работното време на лицата, осъществяващи мобилни пътни транспортни дейности се прилага за транспортните работници, наети на работа в транспортни предприятия, установени в държава членка, които вземат участие в мобилен пътен транспорт. 

 

Статията продължава в "Пътеводител в транспорта: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване" - тук >>