Заплащане труда на шофьорите

Съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ всеки работодател е задължен да гарантира на своите работници и служители не по-малко от минималната работна заплата, установена за страната. В практиката много от работодателите сключват трудови договори с шофьорите с уговорено основно възнаграждение, което отговаря на минималния осигурителен доход за съответната длъжност и икономическа дейност на фирмата.

 

При международни шофьори, командировани в случаите по чл. 121а от КТ а именно в рамките на предоставяне на услуги, съгласно чл. 6 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, условията на труд, които са уговорени между работодателя и лицето по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от наредбата не могат да бъдат по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, които са установени в приемащата държава със законови, подзаконови и др. нормативни актове. Елементите на трудовото възнаграждение по чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 2 от наредбата се определят съобразно законодателството на приемащата държава.

 

Например ако международен шофьор работи на територията на Германия следва да получава възнаграждение за всеки отработен час, което е не по-малко от минималната работна заплата на час за страната в размер на 8.84 евро на час.

 

Минималните работни заплати на страните-членки на Европейският съюз са публикувани на сайта на Главна Дирекция „Инспекция по труда“.

 

По отношение на международния транспорт, новите условия (чл. 121а от КТ се прилагат:

- При каботаж по смисъла на Регламент 1072/2009 и Регламент 1073/2009;

- Когато българско транспортно предприятие от група предприятия командирова работник или служител (шофьор) в предприятие от същата група предприятия, установено в друга държава членка;

- Когато българско предприятие, което осигурява временна работа, изпрати работник или служител (шофьор) в предприятие ползвател в приемащата държава-членка.

 

Извън посочените случаи, както и когато командироването или изпращането е в трета държава, разпоредбите на чл. 121а от КТ не следва да се прилагат, а командироването следва да се извърши по общия ред на чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. 

 

По отношение на въпроса за изчисляването на възнаграждението на шофьор, преминаващ през няколко държави, извън посочените случаи, следва да се прилага разпоредбата на чл. 121 от Кодекса на труда и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като продължава да му се изплаща уговореното възнаграждение в България.

 

Повече за труда и осигуряването в транспорта вижте тук >>

 

Статията е взета от www.portaltrznormativi.bg. При нужда от персонални консултации по темата - заповядайте тук >>