Въпрос: Дружеството се занимава с търговия на дребно с хранителни стоки. Има магазини за хранителни стоки на територията на София. Дружеството има и база извън София. Там се намират складове и администрация. Съгласно наредбата за командировките може ли де се изплащат дневни пари на работещите в базата извън София? Ако не им се полагат дневни, а им се изплащат, счита ли се това за доход и има ли осигуровки върху тези суми и данък?
Казус и експертно решение от специализираното електронно ръководство "Командироване в страната и чужбина". Вземете го директно на имейла си, като поръчайте тук >>>
Отговор на въпроса даде проф. д-р Любка Ценова:
Краткият отговор е:
1. Неправилно са командировани и неправилно са им изплатени суми като дневни на работещите в базата извън София.
2. Сумите, изплатени като командировъчни, не са доход и върху тях не се дължи данък по ЗДДФЛ.
3. Върху суми, платени като командировъчни, не се дължат осигуровки.
Основанията за този отговор са следните:
Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ когато нуждите на предприятието налагат това, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред, определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). В заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 от НКС.
Служителите Ви, които работят в базата извън София, нямат право на дневни съгласно чл. 19 от НКС, защото съгласно чл. 66 , ал. 1 от КТ във всеки трудов договор задължително се определят редица елементи, известни като задължително договорно съдържание. На първо място това е да се постигне съгласие между работодателя и работника относно мястото на работа. Съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Тъй като в запитването се посочва, че в базата на дружеството се намира и администрацията, това може да означава, че базата е мястото на работа, посочена в трудовия им договор. Ако базата не е място на работа за администрацията, то тя ще е работно място, по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КТ Основната разлика между място на работа и работно място е, че работодателят може да променя без съгласието на работника и служителя работното място, но не и мястото на работа. Това трябва да уточните съгласно трудовите договори и съгласно седалището на фирмата Ви, посочено в официалните документи за регистрацията ѝ. Но независимо от уточнението служителите Ви нямат право да бъдат командировани по реда на НКС.
Затова приемам, че базата е място на работа за администрацията и за работещите в базата, с изключение на работещите в магазините в София. Следователно, при сключване на трудовия договор посочените лица са знаели, че ще работят извън София, и са дали своето съгласие да работят при тези условия. Следователно, тези лица не могат да бъдат командировани според НКС.
В чл. 6, т. 3 от НКС, в последната редакция на текста от 2023 г. се посочва, че „не се считат командировани лицата, които изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места“. Изброените длъжности определят характера на извършваната работа. И тук се прилага същият принцип, посочен за мястото на работа, а именно че характерът на работата се договаря при сключване на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ Следователно, при сключване на трудовия договор лицата са знаели, чеще пътуват до базата и са дали своето съгласие за това., т.е. и тези лица нямат право да бъдат командировани.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари.
Съгласно чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт.
Ако има превишение на дневните командировъчни пари над двукратния им размер, посочен в нормативен акт, за данъчни цели е облагаем доход от трудови правоотношения и съответно подлежи на облагане с данък по реда ЗДДФЛ. В този смисъл във връзка с данъчното облагане превишението се приравнява на трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 271 от КТ работникът или служителят не е длъжен да върне сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Но длъжностните лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите, носят имуществена отговорност към работодателя.
В чл. 272, т. 2 от КТ се допуска без съгласието на работника или служителя да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение за надвзети суми вследствие на технически грешки.
Какви възможности има работодателя, за да обезщети работещите в базата:
Фирмата Ви може да приеме социалната програма, разходите за която се облагат по реда на Част IV от ЗКПО, т.е. облагане на разходи, които са предоставени в натура, уредени в чл. 204, чл. 205, чл. 212, чл. 215а, чл. 217 и в § 1, т. 83 от Допълните разпоредби на ЗКПО.
Социалните разходи, предоставени в натура, за целите на закона са дефинирани в допълнителните му разпоредби в § 1, т. 34 от ЗКПО. Това са разходи, които се отчитат като разходи за социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл. 294, т. 1 от КТ фирмата може да извършва организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд (т.е. да организира хранене с поевтиняване на храната) за сметка на СБКО, като спази изискванията на чл. 293 от КТ Така би могъл да се запази ефектът от първоначалната уговорка с работниците и служителите, че те ще ползват дневни за работа в базата, като ще имат намалена цена на храната, вместо дневни.
Решението е на фирмата Ви.
Отговор на въпроса даде проф. д-р Любка Ценова:
Краткият отговор е:
1. Неправилно са командировани и неправилно са им изплатени суми като дневни на работещите в базата извън София.
2. Сумите, изплатени като командировъчни, не са доход и върху тях не се дължи данък по ЗДДФЛ.
3. Върху суми, платени като командировъчни, не се дължат осигуровки.
Основанията за този отговор са следните:
Съгласно чл. 121, ал. 1 от КТ когато нуждите на предприятието налагат това, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа. При командироване в страната работникът или служителят има право на пътни, дневни и квартирни пари при условия и ред, определени в Наредбата за командировките в страната (НКС). В заповедта за командироване се посочват командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 6 от НКС.
Служителите Ви, които работят в базата извън София, нямат право на дневни съгласно чл. 19 от НКС, защото съгласно чл. 66 , ал. 1 от КТ във всеки трудов договор задължително се определят редица елементи, известни като задължително договорно съдържание. На първо място това е да се постигне съгласие между работодателя и работника относно мястото на работа. Съгласно чл. 66, ал. 3 от КТ за място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата.
Тъй като в запитването се посочва, че в базата на дружеството се намира и администрацията, това може да означава, че базата е мястото на работа, посочена в трудовия им договор. Ако базата не е място на работа за администрацията, то тя ще е работно място, по смисъла на § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на КТ Основната разлика между място на работа и работно място е, че работодателят може да променя без съгласието на работника и служителя работното място, но не и мястото на работа. Това трябва да уточните съгласно трудовите договори и съгласно седалището на фирмата Ви, посочено в официалните документи за регистрацията ѝ. Но независимо от уточнението служителите Ви нямат право да бъдат командировани по реда на НКС.
Затова приемам, че базата е място на работа за администрацията и за работещите в базата, с изключение на работещите в магазините в София. Следователно, при сключване на трудовия договор посочените лица са знаели, че ще работят извън София, и са дали своето съгласие да работят при тези условия. Следователно, тези лица не могат да бъдат командировани според НКС.
В чл. 6, т. 3 от НКС, в последната редакция на текста от 2023 г. се посочва, че „не се считат командировани лицата, които изпълняват длъжности като снабдители, доставчици, куриери, раздавачи и други, при които характерът на работата е свързан с пътуване между различни населени места“. Изброените длъжности определят характера на извършваната работа. И тук се прилага същият принцип, посочен за мястото на работа, а именно че характерът на работата се договаря при сключване на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ Следователно, при сключване на трудовия договор лицата са знаели, чеще пътуват до базата и са дали своето съгласие за това., т.е. и тези лица нямат право да бъдат командировани.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на дневните командировъчни пари.
Съгласно чл. 1, ал. 8 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху дневните пари при командировка до двукратния им размер, определен в нормативен акт.
Ако има превишение на дневните командировъчни пари над двукратния им размер, посочен в нормативен акт, за данъчни цели е облагаем доход от трудови правоотношения и съответно подлежи на облагане с данък по реда ЗДДФЛ. В този смисъл във връзка с данъчното облагане превишението се приравнява на трудово възнаграждение.
Съгласно чл. 271 от КТ работникът или служителят не е длъжен да върне сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Но длъжностните лица, които са наредили или допуснали неоснователното изплащане на сумите, носят имуществена отговорност към работодателя.
В чл. 272, т. 2 от КТ се допуска без съгласието на работника или служителя да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение за надвзети суми вследствие на технически грешки.
Какви възможности има работодателя, за да обезщети работещите в базата:
Фирмата Ви може да приеме социалната програма, разходите за която се облагат по реда на Част IV от ЗКПО, т.е. облагане на разходи, които са предоставени в натура, уредени в чл. 204, чл. 205, чл. 212, чл. 215а, чл. 217 и в § 1, т. 83 от Допълните разпоредби на ЗКПО.
Социалните разходи, предоставени в натура, за целите на закона са дефинирани в допълнителните му разпоредби в § 1, т. 34 от ЗКПО. Това са разходи, които се отчитат като разходи за социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
На основание чл. 294, т. 1 от КТ фирмата може да извършва организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд (т.е. да организира хранене с поевтиняване на храната) за сметка на СБКО, като спази изискванията на чл. 293 от КТ Така би могъл да се запази ефектът от първоначалната уговорка с работниците и служителите, че те ще ползват дневни за работа в базата, като ще имат намалена цена на храната, вместо дневни.
Решението е на фирмата Ви.
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари