Разлика между едностранно и прекратяване на ТД по взаимно съгласие

Съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато те са постигнали взаимно съгласие, изразено писмено. За целта е необходимо работникът или работодателят да направят писмено предложение до другата страна за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ Страната, до която е направено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. При постигане на съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ прекратяването на трудовия договор се оформя писмено и се вписва датата на прекратяването. За разлика от прекратяването по взаимно съгласие, при което не се дължи предизвестие, то за едностранното прекратяване от страна на работодателя винаги трябва да има причина, т.е. основание, което е предвидено в КТ При някои основания прекратяването става без предизвестие (това са случаите по чл. 330 от КТ , а при други – с предизвестие (случаите по чл. 328 от КТ . При връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, работникът или служителят следва да се яви на работа, т.е. да отработи предизвестието. Причина за неявяване на работа може да бъде ползването на друг отпуск, например платен годишен отпуск или отпуск поради временна неработоспособност.

 

Продължителността на срока на предизвестието зависи от това, дали се прекратява срочен или безсрочен трудов договор и е определена в чл. 326, ал. 2 от КТ

 

Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни, доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от остатъка от срока на договора.

 

Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 7 от КТ когато е отправено предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, той е длъжен да освобождава от работа работника или служителя по 1 час на ден за дните на предизвестието. От това право не може да се ползва лице, което работи 7 или по-малко часа дневно.