Промени в КТ, свързани с командироването

Нова разпоредба

 

В чл. 107т се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

(4) По искане на предприятието ползвател изпратеният работник или служител може да бъде командирован при условията и по реда на чл. 121 или 121а от предприятието, което осигурява временна работа, за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа. Искането се изпраща от предприятието ползвател до предприятието, което осигурява временна работа, 5 работни дни преди командироването на работника или служителя.

2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

…

В чл. 121а, ал. 6 в текста преди т. 1 думите „осигурят основно трудово възнаграждение в размер най-малко на минималната работна заплата, установена за страната, и/или най-малко на минималния размер на допълнителните трудови възнаграждения за извънреден и нощен труд“ се заменят с „начислява и изплаща трудово възнаграждение в съответствие с българското законодателство“.

 

Промяната е мотивирана с въвеждането в националното законодателство на правилата на Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 година за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.

 

Разпоредбите на чл. 121 и 121а КТ регламентират командироването на работници и служители до 30 или над 30 дни в страната, респ. командироване и изпращане на работници и служители в рамките на извършване на услуги. (Под командироване се разбира, когато български работодател командирова служители за своя сметка по договор с ползвател на услугите или в предприятие от групата предприятия в друга държава-членка на ЕС/ЕИП. Изпращане е когато българско  предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на ЕС или ЕИП.)

 

Новото правило цели покриване на изискването на посочената директива за еднакъв размер на възнаграждението за еднаква работа, извършвана на територията на една и съща държава, при командироване на работници и служители в рамките на общия пазар на Европейския съюз.