Въпрос: Българско дружество иска да наеме френски гражданин, който не живее в България, но трябва да пътува в различни държави в Азия и да търси клиенти, да прави презентации, консултации, да проучва пазара, да анализира конкуренцията и клиентите, да изготвя договори, да извършва и други дейности в интерес и в полза на българското дружество - работодател. Как трябва да бъде осигуряван? Той ще се прибира във Франция на всеки два месеца. Ако дружеството наеме французина по граждански договор да извършва същата работа като услуга, ще има ли разлика в осигуряването?
Отговор на въпроса даде експерт Аспасия Петкова в книгата „Назначаване на чужденци: Експертите съветват“. Вижте още какви решения на казуси ще намерите в книгата тук >>
Ако с френския гражданин сключите трудов договор, той работи на територията на Азия, не се прибира в България и се връща във Франция на всеки два месеца, тогава трябва да се прецени кое ще е приложимото осигурително законодателство за него. Той няма да полага труда си в България и няма да се връща в България, но е гражданин на Европейския съюз. Работодателят също е установен в държава членка на Европейския съюз - България. В този случай не е редно да се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки, защото французинът ще упражнява трудова дейност на територията на Азия в държави, които не са членки на Европейския съюз. Трябва да се прецени дали трудовото правоотношение е по Кодекса на труда (КТ( и ще се прилага ли кодекса за времето на работа в Азия?
Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 от КТ
„Този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.“
Ако френският гражданин попада в разпоредбите на чл. 10 от КТ тогава за него ще остане приложим КТ за времето на работа в Азия и работодателят ще е длъжен да превежда задължителни осигурителни вноски по българското законодателство.
Съгласно чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
По отношение здравното осигуряване на французина трябва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, единствено тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
След като за лицето е приложим КТ тогава за него ще са приложими и разпоредбите на осигурителното законодателство, т.е. осигурителните вноски трябва да се дължат и да се внасят в България.
Но внасянето на осигурителни вноски в България и изпълнението на задължения по българското законодателство във връзка с осигуряването не изключва евентуални задължения по законодателството на съответните други азиатски държави, ако техните законодателства изискват това, за което трябва да се получи информация от компетентните институции на съответните държави.
Източник: „Назначаване на чужденци: Експертите съветват“. Вземете книгата от тук >>
Ако с френския гражданин сключите трудов договор, той работи на територията на Азия, не се прибира в България и се връща във Франция на всеки два месеца, тогава трябва да се прецени кое ще е приложимото осигурително законодателство за него. Той няма да полага труда си в България и няма да се връща в България, но е гражданин на Европейския съюз. Работодателят също е установен в държава членка на Европейския съюз - България. В този случай не е редно да се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите членки, защото французинът ще упражнява трудова дейност на територията на Азия в държави, които не са членки на Европейския съюз. Трябва да се прецени дали трудовото правоотношение е по Кодекса на труда (КТ( и ще се прилага ли кодекса за времето на работа в Азия?
Съгласно чл. 10, ал. 1 и 2 от КТ
„Този кодекс се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.
Този кодекс се прилага и за трудовите правоотношения на български граждани, на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, изпратени от български работодател на работа в друга държава в чуждо или смесено предприятие, както и на чужди граждани на работа в България, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.“
Ако френският гражданин попада в разпоредбите на чл. 10 от КТ тогава за него ще остане приложим КТ за времето на работа в Азия и работодателят ще е длъжен да превежда задължителни осигурителни вноски по българското законодателство.
Съгласно чл. 129 от КТ работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
По отношение здравното осигуряване на французина трябва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО, единствено тези от чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса.
След като за лицето е приложим КТ тогава за него ще са приложими и разпоредбите на осигурителното законодателство, т.е. осигурителните вноски трябва да се дължат и да се внасят в България.
Но внасянето на осигурителни вноски в България и изпълнението на задължения по българското законодателство във връзка с осигуряването не изключва евентуални задължения по законодателството на съответните други азиатски държави, ако техните законодателства изискват това, за което трябва да се получи информация от компетентните институции на съответните държави.
Източник: „Назначаване на чужденци: Експертите съветват“. Вземете книгата от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари