Въпрос: Наш служител изпълнява задачи в чужбина (Швеция) по договор с друго дружество от същата група. За целта той бива командирован в Швеция, като там работи за около 3 седмици, след това се връща за 1-2 седмици в България и после пак заминава за следваща командировка. Това ще продължи още няколко месеца. Колегата получава освен полагащите му се командировъчни и допълнително почасово възнаграждение за работата, която извършва, както и за времето на пътуване от България до Швеция и обратно. Той обаче има претенции за допълнителна компенсация под формата на свободни дни за времето, през което е пътувал, както и за извършената от него работа в съботите там, която да ползва, след като се върне в България. Относно работата в събота той казва, че там се работело всяка събота, което не му позволява да има 48 часа междуседмична почивка и иска да получава компенсация за това, след като се върне в България. Искам да отбележа, че ние нямаме отношение към организацията на работния процес на обекта в Швеция. Имаме ли основание да признаем тази претенция и да му дадем компенсацията, която иска? Или да направим компенсиране под форма на допълнително заплащане?
Експертното решение е дадено в книгата "Командироване в страната и чужбина" - издание с готови решени казуси от експерти - актуални за 2025 година! Вземете го от тук >>
Ето и отговора на въпроса от доц. д-р Андрей Александров:
За да се даде отговор на поставените в запитването въпроси, най-напред трябва да се анализира полагал ли е служителят извънреден труд.
На първо място, съгласно утвърденото в българската административна практика становище, времето за пътуване при командировка не представлява част от работното време, защото – докато пътува – лицето не полага труд. Следователно по отношение на дните за пътуване няма основание за удовлетворяване на претенцията.
На второ място, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, с командирования служител се подписва допълнително споразумение, което включва определяне на продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава.
Вероятно, ако в приемащото предприятие в Швеция действително се работи всяка събота, това е въпрос на организация на работата в него. По принцип за Швеция са приложими почти същите стандарти на труд и почивка, каквито установява и българското законодателство – стандартна 40 часова работна седмица, като седмичното работно време може да достигне до 48 часа. Минималната междуседмична почивка е 36 часа за всеки седмодневен период. По възможност тя се ползва през уикенда (по информация от Интернет страницата на шведския контролен орган по спазване на трудовото законодателство). Казано с други думи, ако в приемащото предприятие се работи по график, който е причината въпросният служител да полага труд в събота, най-вероятно той почива например в неделя и понеделник. Всъщност българският работодател би трябвало да разполага с информация за точния брой положени часове труд, за да изчисли споменатото в запитването допълнително почасово възнаграждение. Ако някои от тези часове се явяват извънреден труд, те следва да се заплащат с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Българското трудово законодателство познава само един случай на компенсиране на извънреден труд с почивка и той е, когато има положен извънреден труд в двата дни на междуседмичната почивка (чл. 153, ал. 4 от КТ За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа). Очевидно разглежданият казус не попада в тази хипотеза и осигуряването на допълнителен почивен ден няма нормативно основание. Възможно е да възникне право на увеличено възнаграждение за извънреден труд, но за целта трябва първо да се провери дали изобщо е полаган такъв.
Ето и отговора на въпроса от доц. д-р Андрей Александров:
За да се даде отговор на поставените в запитването въпроси, най-напред трябва да се анализира полагал ли е служителят извънреден труд.
На първо място, съгласно утвърденото в българската административна практика становище, времето за пътуване при командировка не представлява част от работното време, защото – докато пътува – лицето не полага труд. Следователно по отношение на дните за пътуване няма основание за удовлетворяване на претенцията.
На второ място, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 5 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, с командирования служител се подписва допълнително споразумение, което включва определяне на продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава.
Вероятно, ако в приемащото предприятие в Швеция действително се работи всяка събота, това е въпрос на организация на работата в него. По принцип за Швеция са приложими почти същите стандарти на труд и почивка, каквито установява и българското законодателство – стандартна 40 часова работна седмица, като седмичното работно време може да достигне до 48 часа. Минималната междуседмична почивка е 36 часа за всеки седмодневен период. По възможност тя се ползва през уикенда (по информация от Интернет страницата на шведския контролен орган по спазване на трудовото законодателство). Казано с други думи, ако в приемащото предприятие се работи по график, който е причината въпросният служител да полага труд в събота, най-вероятно той почива например в неделя и понеделник. Всъщност българският работодател би трябвало да разполага с информация за точния брой положени часове труд, за да изчисли споменатото в запитването допълнително почасово възнаграждение. Ако някои от тези часове се явяват извънреден труд, те следва да се заплащат с увеличено възнаграждение за извънреден труд.
Българското трудово законодателство познава само един случай на компенсиране на извънреден труд с почивка и той е, когато има положен извънреден труд в двата дни на междуседмичната почивка (чл. 153, ал. 4 от КТ За положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа). Очевидно разглежданият казус не попада в тази хипотеза и осигуряването на допълнителен почивен ден няма нормативно основание. Възможно е да възникне право на увеличено възнаграждение за извънреден труд, но за целта трябва първо да се провери дали изобщо е полаган такъв.
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари