Има ли основание за начисляване и изплащане на т.нар. „клас прослужено време“ на назначени украински работници с временна закрила у нас?
Възможно ли е да се сключи граждански договор с бежанец от Украйна?
Каква е процедурата по деклариране на заетостта на украинските граждани със статут на бежанци?
Какво е здравното осигуряване на украинци с временна закрила, назначени на трудов договор?
Възможно ли е да се сключи граждански договор с бежанец от Украйна?
Каква е процедурата по деклариране на заетостта на украинските граждани със статут на бежанци?
Какво е здравното осигуряване на украинци с временна закрила, назначени на трудов договор?
Вземете десетки експертни отговори, свързани с назначаването и осигуряването на украински граждани у нас – всички от 2022 година, съобразени с актуалното състояние в момента, с едно електронно ново издание – „Труд и осигуряване на украински граждани в България“. Вижте какво включва е-ръководството тук >>
А ето и отговор на първия въпрос относно „клас прослужено време“ за работници от Украйна:
(Отговорът е включен в е-ръководството и е даден от доц. д-р Андрей Александров)
Въпреки че терминът „клас прослужено време“ все още широко се използва в практиката, той беше понятие на отменената през 2007 г. Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. С приемането на сега действащата Наредба за структурата и организацията на работната заплата законодателната концепция при уредбата на това допълнително възнаграждение беше променена и доразвита. Идеята беше възнаграждението да се обвърже не просто с придобития стаж, а и с натрупваната в годините по-висока лична квалификация, знания, умения и рутина. Именно това трябваше да отрази и промяната в наименованието му: правото на допълнително възнаграждение възниква на базата на прослуженото време, но и на придобития през това време професионален опит.
В чл. 12 НСОРЗ подробно са уредени правилата за зачитане на предходен трудов стаж за целите на определяне на допълнителното възнаграждение. Ако този стаж е натрупан при същия работодател, проблеми като цяло не възникват – зачита се и стажът на различни работни места и длъжности (чл. 12, ал. 2 НСОРЗ).
Далеч по-практически проблемна е хипотезата със зачитане на предходен трудов, придобит при друг работодател: съгласно чл. 12, ал. 4 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:
1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия;
2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство;
3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
4. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.
Действително, България и Украйна прилагат договор, който е в сила от 01.04.2003 г., в областта на социалното осигуряване. В него са уредени осигурителни права по краткосрочното и дългосрочно обществено осигуряване по отношение на лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.
Това обаче е изключителна и изрична уредба на определени осигурителноправни въпроси – тя не може да се тълкува разширително и с нея да се обосновава възникването на трудови права. Нещо повече, както беше посочено по-горе, българското трудово законодателство изключва предходния стаж, придобит в трета държава (извън ЕС), от механизма за формиране на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Поради това няма основание предходният трудов стаж, придобит при работодатели в Украйна, да се зачита за целите на възнаграждението по чл. 12 НСОРЗ, дори да бъде надлежно удостоверен от съответния работник или служител.
Източник: „Труд и осигуряване на украински граждани в България – специализирано електронно ръководство“. Поръчайте тук >>
А ето и отговор на първия въпрос относно „клас прослужено време“ за работници от Украйна:
(Отговорът е включен в е-ръководството и е даден от доц. д-р Андрей Александров)
Въпреки че терминът „клас прослужено време“ все още широко се използва в практиката, той беше понятие на отменената през 2007 г. Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. С приемането на сега действащата Наредба за структурата и организацията на работната заплата законодателната концепция при уредбата на това допълнително възнаграждение беше променена и доразвита. Идеята беше възнаграждението да се обвърже не просто с придобития стаж, а и с натрупваната в годините по-висока лична квалификация, знания, умения и рутина. Именно това трябваше да отрази и промяната в наименованието му: правото на допълнително възнаграждение възниква на базата на прослуженото време, но и на придобития през това време професионален опит.
В чл. 12 НСОРЗ подробно са уредени правилата за зачитане на предходен трудов стаж за целите на определяне на допълнителното възнаграждение. Ако този стаж е натрупан при същия работодател, проблеми като цяло не възникват – зачита се и стажът на различни работни места и длъжности (чл. 12, ал. 2 НСОРЗ).
Далеч по-практически проблемна е хипотезата със зачитане на предходен трудов, придобит при друг работодател: съгласно чл. 12, ал. 4 НСОРЗ при определяне размера на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит работодателят отчита и:
1. трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия;
2. времето, през което без трудово правоотношение лицата са упражнявали трудова дейност и/или професия, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство;
3. трудовия стаж, придобит в друга държава членка, на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия от работници или служители, които са български граждани или граждани на някоя от държавите членки, както и членовете на техните семейства, и зачетен като такъв съгласно законодателството на съответните държави;
4. времето, през което без трудово правоотношение българските граждани или гражданите на държава членка, както и членовете на техните семейства са упражнявали трудова дейност и/или професия на територията на държавите членки, която е същата или сходна с работата по сключения трудов договор в Република България, и са били задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица или за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, общо заболяване и майчинство, съгласно законодателството на съответните държави.
Действително, България и Украйна прилагат договор, който е в сила от 01.04.2003 г., в областта на социалното осигуряване. В него са уредени осигурителни права по краткосрочното и дългосрочно обществено осигуряване по отношение на лица, пребиваващи на територията на една от договарящите страни, които се подчиняват или са били подчинени на осигурителното законодателство на някоя от тях.
Това обаче е изключителна и изрична уредба на определени осигурителноправни въпроси – тя не може да се тълкува разширително и с нея да се обосновава възникването на трудови права. Нещо повече, както беше посочено по-горе, българското трудово законодателство изключва предходния стаж, придобит в трета държава (извън ЕС), от механизма за формиране на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Поради това няма основание предходният трудов стаж, придобит при работодатели в Украйна, да се зачита за целите на възнаграждението по чл. 12 НСОРЗ, дори да бъде надлежно удостоверен от съответния работник или служител.
Източник: „Труд и осигуряване на украински граждани в България – специализирано електронно ръководство“. Поръчайте тук >>
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари