Автор: проф. д-р Любка Ценова, адвокат от САК
Анализ от книгата "Българи в чужбина. Чужденци в България - практически наръчник за труд и осигуряване". Вижте повече за изданието тук >>
Анализ от книгата "Българи в чужбина. Чужденци в България - практически наръчник за труд и осигуряване". Вижте повече за изданието тук >>
I.Български гражданин работи при работодател от трета страна. Какви са данъчните и социалните му задължения в България?
1/ За определяне на данъчните задължения на български гражданин, който работи за работодател от трета страна, е необходимо първо да се определи дали българският гражданин по време на изпълнение на работата за работодател от трета страна е местно или чуждестранно лице в България.
Според чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. За сравнение: чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в България.
В чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че местно физическо лице, без оглед на гражданството, е всяко лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Когато българският гражданин, който работи за работодател от трета страна, отговаря поне на едно от посочените изисквания, то физическото лице се смята за местно лице по ЗДДФЛ. Изключение е предвидено в чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, когато едно местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, тогава това лице се приема за чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ. В чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ е посочено, че при определяне на центъра на жизнените интереси на едно лице се вземат предвид семейството, притежаваното от него имущество, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което управлява собствеността си.
Когато се установи, че физическото лице е местно за България, то това лице се облага в България за своя световния доход, т.е. облага се за доходите си от всички източници в страната и в чужбина. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, където е посочено, че доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени на територията на България, са от източник в страната.
Облагането на доходите на местните физическите лица в България е уредено в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ. За облагаеми доходи се определят: доходи от трудови правоотношения; доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; доходи от друга стопанска дейност; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходи от прехвърляне на права или имущество.
Като доходи от трудови правоотношения, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, се определят тези доходи, които отговарят на определението, дадено в § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ. В този текст е предвидено, че като трудови се определят и правоотношенията по наемане на работа на местно физическо лице от български или от чуждестранен работодател, когато трудът се полага извън територията на България.
Независимо къде е източникът на дохода, получен от трудови правоотношения, в България или чужбина, тези доходи се облагат по реда на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ. Работодателят е лицето, което трябва да определя, удържа и внася дължимия данък за този вид доходи. Лицата, които законът определя като работодатели, са посочени в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, където за данъчни цели се съдържа определение на понятието „работодател“. Ако платецът на дохода не е посочен като работодател в посоченото определение, то физическото лице, което получава дохода, е длъжно само да определи, внесе и декларира дължимия данък чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Задължени да подават данъчна декларация са и местните физически лица, придобили доходи по трудови правоотношения с чуждестранен работодател, съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ.
2/ На второ място, при определяне данъчните задължения на българско физическо лице, което работи за работодател от трета страна, трябва да се вземат под внимание и разпоредбите на СИДДО, сключена между България и третата страна, в която работи българският гражданин /чл. 75 от ЗДДФЛ/. Тъй като СИДДО са двустранни споразумения, то във всяка СИДДО има разпоредби, които се отнасят само за страните, сключили съответната СИДДО. Затова трябва да се познават разпоредбите на СИДДО между България и държавата, където работи българският гражданин. Също така трябва да се обърне внимание на факта дали българският гражданин получава доходи по трудово правоотношение или получават доход за дейност, извършвана от него по граждански договор за чуждестранния работодател. В редица СИДДО има отделни разпоредби за облагане с данък на доходите, получени по трудово правоотношение с работодател от трета страна и отделни разпоредби за облагане на доходите, които българско физическо лице получава от чуждестранния работодател по граждански или друг вид договор.
При прилагане на СИДДО трябва да се има предвид, че в ДОПК няма уредена специална процедура за прилагане на СИДДО във връзка с реализирани от местни физически лица доходи от чужбина. Процедурата, която се прилага, е посочена в Раздел ІІІ на Глава шестнадесета от ДОПК и е неприложима за случаите, когато е получен доход от българско физическо лице от чуждестранен работодател от трета страна. Посочената в ДОПК процедура за прилагане на СИДДО се прилага само за чуждестранни лица, реализиращи доходи от България.
Вижте още по темата: Задължения за социално осигуряване в България >>> Продължение на експертния анализ в най-новото ТРЗ издание "Българи в чужбина. Чужденци в България - практически наръчник за труд и осигуряване". Вземете го от тук >>
1/ За определяне на данъчните задължения на български гражданин, който работи за работодател от трета страна, е необходимо първо да се определи дали българският гражданин по време на изпълнение на работата за работодател от трета страна е местно или чуждестранно лице в България.
Според чл. 6 и 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина. За сравнение: чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в България.
В чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че местно физическо лице, без оглед на гражданството, е всяко лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Когато българският гражданин, който работи за работодател от трета страна, отговаря поне на едно от посочените изисквания, то физическото лице се смята за местно лице по ЗДДФЛ. Изключение е предвидено в чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, когато едно местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната, тогава това лице се приема за чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ. В чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ е посочено, че при определяне на центъра на жизнените интереси на едно лице се вземат предвид семейството, притежаваното от него имущество, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, както и мястото, от което управлява собствеността си.
Когато се установи, че физическото лице е местно за България, то това лице се облага в България за своя световния доход, т.е. облага се за доходите си от всички източници в страната и в чужбина. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, където е посочено, че доходите от труд, положен на територията на България, или от услуги, извършени на територията на България, са от източник в страната.
Облагането на доходите на местните физическите лица в България е уредено в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ. За облагаеми доходи се определят: доходи от трудови правоотношения; доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; доходи от друга стопанска дейност; доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходи от прехвърляне на права или имущество.
Като доходи от трудови правоотношения, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, се определят тези доходи, които отговарят на определението, дадено в § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ. В този текст е предвидено, че като трудови се определят и правоотношенията по наемане на работа на местно физическо лице от български или от чуждестранен работодател, когато трудът се полага извън територията на България.
Независимо къде е източникът на дохода, получен от трудови правоотношения, в България или чужбина, тези доходи се облагат по реда на Раздел І от глава пета на ЗДДФЛ. Работодателят е лицето, което трябва да определя, удържа и внася дължимия данък за този вид доходи. Лицата, които законът определя като работодатели, са посочени в § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, където за данъчни цели се съдържа определение на понятието „работодател“. Ако платецът на дохода не е посочен като работодател в посоченото определение, то физическото лице, което получава дохода, е длъжно само да определи, внесе и декларира дължимия данък чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Задължени да подават данъчна декларация са и местните физически лица, придобили доходи по трудови правоотношения с чуждестранен работодател, съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ.
2/ На второ място, при определяне данъчните задължения на българско физическо лице, което работи за работодател от трета страна, трябва да се вземат под внимание и разпоредбите на СИДДО, сключена между България и третата страна, в която работи българският гражданин /чл. 75 от ЗДДФЛ/. Тъй като СИДДО са двустранни споразумения, то във всяка СИДДО има разпоредби, които се отнасят само за страните, сключили съответната СИДДО. Затова трябва да се познават разпоредбите на СИДДО между България и държавата, където работи българският гражданин. Също така трябва да се обърне внимание на факта дали българският гражданин получава доходи по трудово правоотношение или получават доход за дейност, извършвана от него по граждански договор за чуждестранния работодател. В редица СИДДО има отделни разпоредби за облагане с данък на доходите, получени по трудово правоотношение с работодател от трета страна и отделни разпоредби за облагане на доходите, които българско физическо лице получава от чуждестранния работодател по граждански или друг вид договор.
При прилагане на СИДДО трябва да се има предвид, че в ДОПК няма уредена специална процедура за прилагане на СИДДО във връзка с реализирани от местни физически лица доходи от чужбина. Процедурата, която се прилага, е посочена в Раздел ІІІ на Глава шестнадесета от ДОПК и е неприложима за случаите, когато е получен доход от българско физическо лице от чуждестранен работодател от трета страна. Посочената в ДОПК процедура за прилагане на СИДДО се прилага само за чуждестранни лица, реализиращи доходи от България.
Вижте още по темата: Задължения за социално осигуряване в България >>> Продължение на експертния анализ в най-новото ТРЗ издание "Българи в чужбина. Чужденци в България - практически наръчник за труд и осигуряване". Вземете го от тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари