Въпрос: Как следва да се оформи от трудовоправна гледна точка участието в тиймбилдинг? Трябва ли да е командировка? Конкретен пример: тиймбилдинг, планиран за четвъртък следобед и петък (работни дни) + събота до обяд, на който тиймбилдинг по същество няма да се изпълняват обичайните трудови задължения и който ще се проведе в място, различно от мястото на работа (друг град).
Експертни решения на казуси за командироване /от 2023 година/ >> Вземете ги в най-новото електронно ръководство “Командироване в страната и чужбина”. Вижте повече за него тук >>
А ето и отговор на въпроса от доц. д-р Андрей Александров, публикуван в изданието:
На така поставения въпрос няма еднозначен отговор, защото в административната практика се откриват противоречия:
• В отговори от администрацията на МТСП на Интернет страницата на министерството на аналогични запитвания се възпроизвеждат разпоредбите на чл. 121 и чл. 215 от КТ и съответните правила от Наредбата за командировките в страната във връзка с издаването на заповед за командироване, изплащане на пътни, дневни и квартирни пари и пр. Следователно в тези отговори се изхожда от презумпцията, че служителите ще бъдат командировани за тиймбилдинга.
• В Разяснение на НАП № 2-1382 от 02.08.2010 г. относно данъчното третиране на разходите, свързани с командировки в страната, приходната администрация достига до извода, че разходите, извършени за изграждане на „отборен дух в колектива”, достъпни за всички членове на персонала и предоставени по решение на управителя за сметка на фондовете за социално-битово и културно обслужване в предприятието, са социални разходи по смисъла на чл. 204, т. 2 ЗКПО и подлежат на облагане с данък върху разходите. Според това становище тиймбилдингът не предполага командироване, доколкото при него не е налице изпълнение на същата трудова функция извън мястото на постоянната работа и не се извършва работа в интерес на работодателя.
Подкрепа заслужава първото становище. Тиймбилдингът извън мястото на работа се организира по повод полагането на труд и създаването на добра работна атмосфера и е по инициатива на работодателя. В този смисъл е налице интерес на работодателя от провеждането му и същият следва да се третира като командироване. В подкрепа на това тълкуване може да се изложи и доводът за третирането на злополуки, настъпили по време на тиймбилдинг, като трудови. Ако служителите не са командировани, може да възникнат спорове дали увреждането е станало при и по повод на работата. Ако са издадени командировъчни заповеди, подобни съмнения са изключени.
Разбира се, при командироване за тиймбилдинг не се изготвя отчет за свършена работа по чл. 29 от НКС. Ако разходите за придвижване до мястото на тиймбилдинга, за храна и настаняване са покрити изцяло от работодател, не се дължат и командировъчни пари.
Източник: Електронно ръководство “Командироване в страната и чужбина - електронно ръководство”. Вземете го тук >>
А ето и отговор на въпроса от доц. д-р Андрей Александров, публикуван в изданието:
На така поставения въпрос няма еднозначен отговор, защото в административната практика се откриват противоречия:
• В отговори от администрацията на МТСП на Интернет страницата на министерството на аналогични запитвания се възпроизвеждат разпоредбите на чл. 121 и чл. 215 от КТ и съответните правила от Наредбата за командировките в страната във връзка с издаването на заповед за командироване, изплащане на пътни, дневни и квартирни пари и пр. Следователно в тези отговори се изхожда от презумпцията, че служителите ще бъдат командировани за тиймбилдинга.
• В Разяснение на НАП № 2-1382 от 02.08.2010 г. относно данъчното третиране на разходите, свързани с командировки в страната, приходната администрация достига до извода, че разходите, извършени за изграждане на „отборен дух в колектива”, достъпни за всички членове на персонала и предоставени по решение на управителя за сметка на фондовете за социално-битово и културно обслужване в предприятието, са социални разходи по смисъла на чл. 204, т. 2 ЗКПО и подлежат на облагане с данък върху разходите. Според това становище тиймбилдингът не предполага командироване, доколкото при него не е налице изпълнение на същата трудова функция извън мястото на постоянната работа и не се извършва работа в интерес на работодателя.
Подкрепа заслужава първото становище. Тиймбилдингът извън мястото на работа се организира по повод полагането на труд и създаването на добра работна атмосфера и е по инициатива на работодателя. В този смисъл е налице интерес на работодателя от провеждането му и същият следва да се третира като командироване. В подкрепа на това тълкуване може да се изложи и доводът за третирането на злополуки, настъпили по време на тиймбилдинг, като трудови. Ако служителите не са командировани, може да възникнат спорове дали увреждането е станало при и по повод на работата. Ако са издадени командировъчни заповеди, подобни съмнения са изключени.
Разбира се, при командироване за тиймбилдинг не се изготвя отчет за свършена работа по чл. 29 от НКС. Ако разходите за придвижване до мястото на тиймбилдинга, за храна и настаняване са покрити изцяло от работодател, не се дължат и командировъчни пари.
Източник: Електронно ръководство “Командироване в страната и чужбина - електронно ръководство”. Вземете го тук >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари