ДУК с местно и с чуждестранно ФЛ

Договор с местно физическо лице
 

Възнагражденията на местно физическо лице по договор за управление и контрол се третират като доходи от трудови правоотношения (§ 1, т. 26, буква „з“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ). Облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и в натура от работодателя или за сметка на работодателя, включително премии, анюитети и обезщетения с изключение на необлагаемите доходи за храна, работно облекло, пътни, квартирни, командировъчни и други посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ.

 

Следователно всички възнаграждения подлежат на облагане при условията и по реда, предвидени в ЗДДФЛ за авансово и годишното облагане.

 

Авансовият данък се определя, удържа и внася от работодателя. Размерът на данъка е 10 % от месечната данъчна основа (облагаемият доход, намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, и с предвидените данъчни облекчения).

 

Годишната данъчна основа се определя по реда за определяне на годишната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения – чл. 25 от ЗДДФЛ.

 

При поискване от лицето работодателят издава в 14-дневен срок от датата на поискването служебна бележка по образец за изплатения през годината доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, с изключение на доходите по ал. 2, т. 1, букви "а" - "д", т. 2, 3, 4, 5, 6, 7, т. 9, когато са предоставени в натура, т. 10, 12, 13, т. 16, когато са предоставени в натура, т. 17, когато са предоставени в натура, и по ал. 4 от същия закон и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски. Когато служебната бележка се издава от работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя към 31 декември на данъчната година, се посочва и данъкът, удържан или възстановен на лицето при определяне на годишния размер.

 

Договор с чуждестранно физическо лице
 

Чуждестранните физически лица имат задължение само за придобити доходи от източници в Република България. Възнагражденията по договори за управление и контрол, които са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база, са от източник в източник страната. При определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

 

Редът за облагане на възнагражденията зависи от обстоятелството дали чуждестранното физическо лице формира определена база на територията на страната. Определена база е:

 

- определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;

- трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
 

При липса на определена база в България. Възнагражденията се облагат с окончателен данък от 10 %. Данъкът се определя върху брутната сума на начислените доходи и се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода. Задължението за удържане и внасяне на данъка възниква от момента на начисляването на дохода, а не от момента на изплащането му. Моментът на начисляване на възнаграждението по договор за управление и контрол е този, в който предприятието отрази въпросното възнаграждение като разход в счетоводството си.

 

За доходите, подлежащи на облагане с окончателен данък, не се издават документи.

 

При наличие на определена база в България. Възнагражденията се третират като доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, буква „з“ от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. В този случай предприятието – платец на дохода се счита за работодател по смисъла на §1, т. 27 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Следват се правилата, разписани в закона за облагане на доходите от трудови правоотношения – данъчното облагане се извършва авансово на месечна база при изплащането на дохода с авансов данък от 10 % (чл. 42 от ЗДДФЛ). Тези доходи подлежат и на годишно облагане, като работодателят определя годишен размер на данъка, когато той е работодател по основно трудово правоотношение на лицето към 31 декември на данъчната година.

източник: nra.bg