Въпрос: Може ли отказът на служител да отиде в командировка в страната да бъде основание за налагане на дисциплинарни наказания? В случай на ескалиране на проблема и ако преценката на ръководството е, че отказалият служител трябва да бъде уволнен, как трябва да се постъпи, за да бъде правно издържано такова действие?
Въпросът и отговорът са взети от книгата „Сключване и прекратяване на трудови правоотношения - практическо ръководство“ - вижте тук >>
Въпросът и отговорът са взети от книгата „Сключване и прекратяване на трудови правоотношения - практическо ръководство“ - вижте тук >>
Отговор: Краткият отговор на поставения въпрос е принципно положителен: отказът на служител да бъде командирован представлява дисциплинарно нарушение от вида „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“ (чл. 187, ал. 1, т. 7 от КТ . Изключение представляват само случаите, когато за самото командироване законът изисква съгласието на служителя (ако командироването е за повече от 30 календарни дни без прекъсване; ако се командирова майка на дете до 3-годишна възраст и т.н.). В тези хипотези съгласието на служителя е една от предпоставките за законосъобразността на командировъчната заповед. Вън от тях обаче, ако работникът просто отказва да изпълни произтичащите от заповедта за командировка задължения, той извършва и дисциплинарно нарушение.
За да се наложи дисциплинарно наказание, е необходимо да се спазят правилата на дисциплинарното производство. Най-същественото от тях е да се изискват обясненията на служителя, като от доказателствени съображения е препоръчително всичко да е писмено – както поканата за обяснения, така самите обяснения. В поканата трябва ясно да се посочи за какво нарушение се изискват обясненията (напр. „Поради какви причини не изпълнихте Заповед № …., с която Ви беше възложено в периода от … до … да посетите гр. … и да извършите следното: …“). На работника или служителя трябва да е ясно в какъв контекст дава обяснения (че срещу него е започнато дисциплинарно производство) и да се предостави разумен срок за подготовката им (напр. 3 работни дни).
Предвид характера на нарушението, вероятно в случая няма да се наложи събирането на други доказателства – сигнали от клиенти, колеги др.п. Много е вероятно и самият служител да не отрича, че не е изпълнил заповедта, а да се мотивира например с това, че не е заминал заради продължаващата пандемия.
На базата на събраните доказателства следва да се определи видът на дисциплинарното наказание, при съблюдаване на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Ако бъде наложено някое от по-леките дисциплинарни наказания (забележка или предупреждение за уволнение), е по-голяма и вероятността то да издържи евентуален съдебен контрол. Ако работодателят избере да наложи наказание „дисциплинарно уволнение“, той трябва да е готов да обоснове, че нарушението е наистина тежко – например, че отказът на служителя да бъде командирован е осуетил проект на значителна стойност и е причинил вреди в големи размери. Ако от действията на лицето не са произтекли някакви съществени вреди или те не могат да бъдат доказани пред съда, вероятността уволнението да бъде обявено за незаконно е голяма. (Още повече, че епидемичната обстановка и към момента може да се приеме за основателна причина за някои лица да изпитват притеснения от предстоящи пътувания.)
За да се наложи дисциплинарно наказание, е необходимо да се спазят правилата на дисциплинарното производство. Най-същественото от тях е да се изискват обясненията на служителя, като от доказателствени съображения е препоръчително всичко да е писмено – както поканата за обяснения, така самите обяснения. В поканата трябва ясно да се посочи за какво нарушение се изискват обясненията (напр. „Поради какви причини не изпълнихте Заповед № …., с която Ви беше възложено в периода от … до … да посетите гр. … и да извършите следното: …“). На работника или служителя трябва да е ясно в какъв контекст дава обяснения (че срещу него е започнато дисциплинарно производство) и да се предостави разумен срок за подготовката им (напр. 3 работни дни).
Предвид характера на нарушението, вероятно в случая няма да се наложи събирането на други доказателства – сигнали от клиенти, колеги др.п. Много е вероятно и самият служител да не отрича, че не е изпълнил заповедта, а да се мотивира например с това, че не е заминал заради продължаващата пандемия.
На базата на събраните доказателства следва да се определи видът на дисциплинарното наказание, при съблюдаване на критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Ако бъде наложено някое от по-леките дисциплинарни наказания (забележка или предупреждение за уволнение), е по-голяма и вероятността то да издържи евентуален съдебен контрол. Ако работодателят избере да наложи наказание „дисциплинарно уволнение“, той трябва да е готов да обоснове, че нарушението е наистина тежко – например, че отказът на служителя да бъде командирован е осуетил проект на значителна стойност и е причинил вреди в големи размери. Ако от действията на лицето не са произтекли някакви съществени вреди или те не могат да бъдат доказани пред съда, вероятността уволнението да бъде обявено за незаконно е голяма. (Още повече, че епидемичната обстановка и към момента може да се приеме за основателна причина за някои лица да изпитват притеснения от предстоящи пътувания.)
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари