Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
Имейл RSS Facebook
x Влез в clubtrznormativi.bg

Лични данниОбезщетенияОсигуровкиТрудови правоотношенияУсловия на трудЧовешки ресурси

В кои случаи осигурителният доход за социално осигуряване е различен от осигурителния доход за здравно осигуряване

Анализ от експерт Аспасия Петкова, публикуван в брой 45 на списание “Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я”. Новите теми в броя са:
✔ Промени в КТ от 29.03.24 в допълнителните условия за извършване на работа от разстояние
✔ Работа от разстояние в чужбина
✔ Нови изисквания за провеждане на инструктаж в предприятието
✔ Трудоустрояване – задължения на работодателите и на трудоустроените, права и обезщетения
✔ Допълнително задължително пенсионно осигуряване
✔ В кои случаи осигурителният доход за социално осигуряване е различен от осигурителния доход за здравно осигуряване
 
Вземете цялото списание с всички експертни анализи за вярно прилагане на трудовото и осигурителното законодателство в работата Ви. Поръчайте го от тук >>
 
 
Осигурителният доход представлява месечен доход, въз основа на който се изчисляват и правят осигурителните вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО), към Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО).
 
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за лицата, наети на работа по трудови правоотношения, здравноосигурителната вноска се внася върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Осигурителят определя месечния осигурителен доход, върху който следва да внесат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
 
В много случаи месечният осигурителен доход за здравно осигуряване се различава от месечния осигурителен доход, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. Според КСО за определени периоди, през които лицата не извършват трудова дейност, не се дължат осигурителни вноски, но за тези периоди те не губят осигурителни права. В Закона за здравното осигуряване такива разпоредби няма. Чрез работодателя се внасят здравноосигурителни вноски за наетите лица от момента на възникване на съответния вид правоотношение до момента на прекратяването му, освен при настъпване на някои обстоятелства, предвидени в Закона.
 
Периодите, за които чрез работодателя не се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, но се внасят вноски за здравно осигуряване, са следните:
 
1. Периодите, през които лицата са ползвали платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
 
За тези периоди не се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване. Само в случаите на временна неработоспособност с право на парично обезщетение, специалната разпоредба на чл. 40, ал. 5 от КСО задължава осигурителите да изплащат трудово възнаграждение за първия и втория работен ден от периода, което се включва в месечния осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски както за социално, така и за здравно осигуряване. За времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, за временна неработоспособност, бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, лицата не губят осигурителни права по КСО независимо, че не се дължат осигурителни вноски. В тези случаи, на лицата, наети на работа по трудово правоотношение, месечният осигурителен доход, върху който се внасят осигурителни вноски за социално осигуряване, се формира така:
– трудово възнаграждение, вкл. възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО за първите два работни дни в случаите на временна неработоспособност, но не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и повече от максималния размер на осигурителния доход, определен за съответната година;
– суми, изплатени от средствата за социални разходи на работодателя.
 
 
Целия експертен анализ можете да прочетете в новия брой на сп. “Съветник: ТРЗ и осигуряване от А до Я”, като го поръчате тук >>

Абонамент за newsletter

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679

Коментари

0 Коментари

Внимание: За да публикувате коментар, моля, отговорете правилно на въпроса!

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg

за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!

Да, искам информация за продуктите на РС Издателство и Бизнес консултации. Приемам личните ми данни да бъдат обработвани съгласно Регламент ЕС 2016/679