Въпрос: Дейността на дружеството е вътрешен автомобилен транспорт. Поради естеството на работа назначените шофьори на тежкотоварни автомобили работят на сумирано изчисляване на работното време, тъй като се налага по различно време на денонощието да извършват служебните си задължения, да излизат и да се прибират в базата, където домуват автомобилите. Базата се намира далече от населено място, където няма организиран обществен транспорт. За изпълнение на служебните си задължения работниците използват личните си леки автомобили, за да се придвижват от местоживеенето си до местоработата и обратно. Има ли право работодателят да изплаща на тези работници социални разходи за транспорт, които съгласно разпоредбите на чл. 210, ал. 3 от ЗКПО са освободени от облагане?
Отговор на въпроса даде експерт Аспасия Петкова:
На основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите.
За данъчни цели „социални разходи, предоставени в натура” съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Според определението, когато между работодателя и наетите лица са налице каквито и да било парични взаимоотношения, не се счита, че социалните придобивки са предоставени в натура, а в конкретния случай работодателят желае да покрива транспортните разходи на работниците.
В конкретния случай тези разходи не биха имали характер на социални разходи, предоставени в натура, поради което разпоредбата на чл. 210 от ЗКПО, която регламентира освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт, е неприложима. Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Изплатените от дружеството суми за транспорт на наетите лица не попадат в обхвата на доходите по чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ и когато работодателят изплаща на работниците суми за транспорт, тези суми трябва да бъдат включени в облагаемия им доход на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Източник: “Пътеводител на транспортните фирми: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване”. Вземете книгата тук >>
На основание чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите.
За данъчни цели „социални разходи, предоставени в натура” съгласно § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Според определението, когато между работодателя и наетите лица са налице каквито и да било парични взаимоотношения, не се счита, че социалните придобивки са предоставени в натура, а в конкретния случай работодателят желае да покрива транспортните разходи на работниците.
В конкретния случай тези разходи не биха имали характер на социални разходи, предоставени в натура, поради което разпоредбата на чл. 210 от ЗКПО, която регламентира освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт, е неприложима. Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Изплатените от дружеството суми за транспорт на наетите лица не попадат в обхвата на доходите по чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ и когато работодателят изплаща на работниците суми за транспорт, тези суми трябва да бъдат включени в облагаемия им доход на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Източник: “Пътеводител на транспортните фирми: Данъци и счетоводство, труд и осигуряване”. Вземете книгата тук >>
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари