Въпрос: Съдружник в ООД, пенсионер получава възнаграждение за положен личен труд 1000 лв. месечно брутно, осигурява се здравно върху 1000 лв., длъжен ли е да внася и социални осигуровки върху полученото възнаграждение?
Отговор на въпроса даде доц. д-р Андрей Александров:
Съгласно чл. 4, ал. 6 КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Съдружниците в търговски дружества са осигурени лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, следователно попадат в персоналния обхват на цитираната разпоредба.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е уточнено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, изразено, както следва: (1) за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; (2) за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията; (3) за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Казано с други думи, ако изберат да се осигуряват, тези лица трябва изрично да декларират това. Ако не е избрал да се осигурява по свое желание, за съдружника – пенсионер няма да възникне задължение да плаща социално-осигурителни вноски.
Както е отбелязано и в запитването, посоченото правило не се прилага за здравно-осигурителните вноски, защото то не е пренесено в Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО лицата, упражняващи дейност като съдружници в търговски дружества, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Следователно съдружникът-пенсионер е длъжен да внася здравноосигурителни вноски по посочения ред.
Казусът и неговото екпертено решение са взети от Портал Право - електронен портал с готови експертни решения, анализи, новини и цели закони в подкрепа работата на ТРЗ служителите, счетоводителите и юристите в България. За още готови решения на казуси, посетете портала тук www.portalpravo.bg >>
Съгласно чл. 4, ал. 6 КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Съдружниците в търговски дружества са осигурени лица по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, следователно попадат в персоналния обхват на цитираната разпоредба.
В разпоредбата на чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е уточнено, че лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6 КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, изразено, както следва: (1) за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; (2) за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия – с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията; (3) за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия – с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Казано с други думи, ако изберат да се осигуряват, тези лица трябва изрично да декларират това. Ако не е избрал да се осигурява по свое желание, за съдружника – пенсионер няма да възникне задължение да плаща социално-осигурителни вноски.
Както е отбелязано и в запитването, посоченото правило не се прилага за здравно-осигурителните вноски, защото то не е пренесено в Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО лицата, упражняващи дейност като съдружници в търговски дружества, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Следователно съдружникът-пенсионер е длъжен да внася здравноосигурителни вноски по посочения ред.
Казусът и неговото екпертено решение са взети от Портал Право - електронен портал с готови експертни решения, анализи, новини и цели закони в подкрепа работата на ТРЗ служителите, счетоводителите и юристите в България. За още готови решения на казуси, посетете портала тук www.portalpravo.bg >>
Свързани статии
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари