Съгласно изречение трето на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО), лицата, които се самоосигуряват, се считат за осигурени през периода, за който са направени необходимите вноски съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, времето, през което самоосигуряващите се лица са внесли изискуемите осигурителни вноски, се признава за осигурителен стаж.
До края на 2015 г., доказването и вписването на осигурителен стаж за тези лица се извършва чрез осигурителни книжки.
От 1 юли 2015 г. нататък обаче, издаването на такива книжки е прекратено. Според преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 45 от 05.03.2015 г., хората, които са започнали самоосигуряване преди тази дата, все още имат възможност да заявят издаването и заверката на осигурителна книжка.
След 1 януари 2016 г., доказването на осигурителния стаж и осигурителния доход се извършва въз основа на информацията, налична в регистрите и информационните системи на Националния осигурителен институт (НОИ), съгласно чл. 41, ал. 1, трето изречение от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Освен това, дори за периоди след 31 декември 2006 г., е допустимо използването на данни от системата на НОИ за удостоверяване на стаж и доход.
Когато е необходимо осигурителният стаж или доход на самоосигуряващо се лице да бъдат признати от други институции, НОИ издава съответното удостоверение за зачетените данни.
За да бъде признат осигурителният стаж на самоосигуряващо се лице, задължително условие е да са платени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
източник: nssi.bg
Свързани статии
Проследени новини
Абонамент за newsletter
Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за Newsletter clubtrznormativi.bg
за да получавате най-новата информация и анализи по темите, които Ви интересуват!
Коментари
0 Коментари