В какво се състои добросъвестността при получаване на трудовото възнаграждение по чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда?
Добавена в
3 отговори
експерт Павел Йончев
отговори на въпрос
на 15 Юни. 2012
Най-общо до доказване на противното добросъвестността е налице, а за да иска връщането на сумите за трудово възнаграждение и обезщетение по трудовото правоотношение, работодателя да следва да докаже в осъдителен исков процес по реда на ГПК липсата на добросъвестност от страна на работника.
Моля, конкретизирайте каква е ситуацията.
Моля, конкретизирайте каква е ситуацията.
експерт Miglena Trifonova
отговори на въпрос
на 15 Юни. 2012
1 На първо място тук стана дума за легална добросъвестност, за разлика от етическата добросъвестност, за която става дума в чл.8, ал.1 КТ.
2. Чл.271, ал.1 установява правилото, че работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
3. Сумите не следва да се връщат, дори когато са получени без основание или основанието за получаването им отпадне, за разлика от института на "неоснователното обогатяване" по ЗЗД.
4.Легалната добросъвестност се основава на субективната увереност за дължимостта и законната основателност на полученото.
5. Добросъвестноста е определена чрез негативен признак - НЕЗНАНИЕТО на работника или служителя, че липсва основание за получава на съответната сума. Няма значение дали става дума за неправилна преценка на положения труд, изработено по норма- като количество, като разценки за единица продукция. Няма значение дали става дума за неправилно тълкуване и прилагане на нормативен акт.
6. Чл.8, ал.2 КТ въвежда оборимата презумция, че добросъвестността на работника или служителя се предполага до доказване на противното.
Това означава, че е в тежест на доказване на работодателя да докаже, че работникът е знаел към момента на получаване на сумата, че няма основание да я получи.
7. Има се предвид не само трудови възнаграждения, а и обезщетения по КТ.
2. Чл.271, ал.1 установява правилото, че работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно.
3. Сумите не следва да се връщат, дори когато са получени без основание или основанието за получаването им отпадне, за разлика от института на "неоснователното обогатяване" по ЗЗД.
4.Легалната добросъвестност се основава на субективната увереност за дължимостта и законната основателност на полученото.
5. Добросъвестноста е определена чрез негативен признак - НЕЗНАНИЕТО на работника или служителя, че липсва основание за получава на съответната сума. Няма значение дали става дума за неправилна преценка на положения труд, изработено по норма- като количество, като разценки за единица продукция. Няма значение дали става дума за неправилно тълкуване и прилагане на нормативен акт.
6. Чл.8, ал.2 КТ въвежда оборимата презумция, че добросъвестността на работника или служителя се предполага до доказване на противното.
Това означава, че е в тежест на доказване на работодателя да докаже, че работникът е знаел към момента на получаване на сумата, че няма основание да я получи.
7. Има се предвид не само трудови възнаграждения, а и обезщетения по КТ.
