СОЛ, което получава доходи от наем подава самостоятелно декл. по чл.55 ? Ние му плащаме наем без да удържаме данък, защото той така е дал указание. Но дали е правилно ?
Добавена в
1 отговор
експерт Елисавета Петрова
отговори на въпрос
на 25 Окт. 2013
Доходът от наем е доход по чл. 31 от ЗДДФЛ.
Режимът на авансово облагане на доходите от наем е регламентиран в чл. 44 от ЗДДФЛ.
Съгласно ал. 4 от този член когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
По друг начин стоят нещата с доходите по чл. 29 – доходите от стопанска дейност и авансовото им облагане, регламентирано в чл. 43 от ЗДДФЛ.
Алинея 4 на чл. 43 е аналогична с алинея 4 на чл. 44: (Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.)
Но в чл. 43 има и още един текст (в алинея 6), според който, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
Такъв текст липсва в чл. 44. Следователно платецът на дохода няма основание да не удържа данък върху дохода от наем, изплатен на самоосигуряващо се лице.
Дори и самоосигуряващото се лице да получава доходи от стопанска дейност и да определя само данъка си по тези доходи, както и да подава на това основание декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, то за доходите от наем задължение да определя, удържа и внася данъка има платецът на дохода.
Режимът на авансово облагане на доходите от наем е регламентиран в чл. 44 от ЗДДФЛ.
Съгласно ал. 4 от този член когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
По друг начин стоят нещата с доходите по чл. 29 – доходите от стопанска дейност и авансовото им облагане, регламентирано в чл. 43 от ЗДДФЛ.
Алинея 4 на чл. 43 е аналогична с алинея 4 на чл. 44: (Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му.)
Но в чл. 43 има и още един текст (в алинея 6), според който, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
Такъв текст липсва в чл. 44. Следователно платецът на дохода няма основание да не удържа данък върху дохода от наем, изплатен на самоосигуряващо се лице.
Дори и самоосигуряващото се лице да получава доходи от стопанска дейност и да определя само данъка си по тези доходи, както и да подава на това основание декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ, то за доходите от наем задължение да определя, удържа и внася данъка има платецът на дохода.
